The Angel And The Monster [превод]

Това е един фик, който реших да преведа Състои се от 23 глави и ще се постарая да ви пускам колкото се може по-често Това е фика ---> http://www.fanfiction.net/s/5090748/1/The_Angel_And_The_Monster Първа глава си е кратичка...но все пак така е решил авторът! Приятно четене! И моля ви КОМЕНТИРАЙТЕ




Пристигнах в къщата на Чарли, желаейки да бъда сама в стаята си. Хубаво е, че той не е бъбрив. Отидох в стаята си и легнах на леглото. Името ми е Изабела Мари Суон. Моля, наричайте ме Бела. Моите родители се разведоха, когато бях малка и Рене, майка ми, ме взе с нея във Финикс. Няколко месеца по-късно тя се ожени повторно за един бейзболист от малката лига на име Фил Дуеър. Тя беше много щастлива с него. Затова аз реших да им дам малко спокоиствие и се преместих при баща ми във Форкс.
На другият ден се събудих от ударите на дъждовните капки по стъклото на стаята ми. Това е едно от многото неща, които мразя във Форкс. Постоянно вали. Можеш да си помислиш, че никога няма да спре. И в редките случай, в които слънцето се появи, ще бъдеш много щастлив и ще се опиташ да направиш нещо забавно – като например да отидеш на басейн. И точно, когато пристигнеш на плажа, убиващият-удоволствието дъжд се появява.
Бях готова за училище. Бях си облякла изчистена зелена тениска и дънки. Не съм от онези със стил. Чарли вече бе тръгнал за работа. Взех си ябълка от хладилника, раницата и изядох закуската си докато карах за училище.
Преди да ти разкажа какво се случи в моя първи ден, нека ти кажа, че съм нова. Записах се в гимназията на Форкс посредата на срока. Чудя се кой ли ще ми бъде приятел?
Взех програмата си и карта на училището от канцеларията и видях, че първият ми час е английски. Погледнах часовника си и видях, че остават само две минути до започването на часа. Изтичах до класната стая и седнах до едно доста дребничко момиче, с много бледа кожа и черна къса коса, стърчаща във всички посоки. Дрехите й бяха поразителни, а самата тя изглеждаше страхотно!
-Здравей! – каза момичето жизнерадостно – Аз съм Алис Кълън.
-Аз съм Бела.
-Уау, Бела, миришеш много хубаво!
-Ъъ...Мерси. – отвърнах.
Останалата част от часа мина много бързо. Когато бяхме свободни и аз започнах да си събирам нещата, Алис проговори:
-Хей Бела, проблемно ли ще ти бъде ако седнеш с нас на обяд? Но ако вече имаш други планове, разбирам. Имам предвид... – но аз я прекъснах.
-Разбира се, Алис. Кои са другите на масата ти?
-Ами гаджето ми Джаспър, неговата сестра близначка и моя най-добра приятелка – Розали , нейното гадже и мой брат – Емет, и Едуард.
-Кой е Едуард? – попитах, след като тя не го представи както другите.
-Скоро ще разбереш. Той е много популярен. – каза тя и излетя от стаята.
-Хмм... – свих рамене и излезнах.
Отидох към следващият ми час. Испански. Влезнах и изчаках учителя да ме пропусне. Той ми каза да седна до Едуард Кълън. Посочи ми го. Очите ми попаднаха на най-красивият мъж, който бях виждала някога. Беше с доста добре устроено мускулесто тяло – естествено не прекалено – разрошена бронзова коса, изумрудено зелени блестящи очи и взимаща дъха крива усмивка. Поех си дълбоко въздух и се запътих към мястото си. Спънах се в собствените си крака, което предизвика много смях. Винаги се препъвах. Бях родена тромава. Поне този път не паднах на земята. Седнах си на мястото и погледнах към Едуард, а той ми се усмихна.
-Ти си Изабела Суон, нали?
-Моля, наричай ме Бела.
-Бела...Приятно ми е да се запознаем Бела. – много ми хареса, когато произнесе името ми!
Точно тогава до него дойде едно момиче с тъмна кожа, руса коса и огромни – очевидно фалшиви – гърди, грабна го за блузата и започна да се целува с него. Зяпах погнусено. Разбира се, че този ще си има гадже! Защо не се сетих? Тъпа Бела, тъпа! Въздъхнах.
Часът започна и всички заеха местата си. Едуард не ми каза нищо повече. Макар, че с ъгъла на окото си можех да видя, че той ме наблюдава. Но съм сигурна, че мозъка ми ми прави номера.
В следващият ми час срещнах Джаспър Хейл. Розали – в друг. Когато дойде време за обяд, аз отидох в закусвалнята, взех си ябълка и минерална вода. Не харча много пари за обяд, защото събирам за книги, които искам да прочета. И тогава чух някой да вика името ми.
-Бела! Насам! – извика Алис. Тя, заедно с другите, седеше на една маса в най-отдалечения ъгъл на стаята. Отидох там и всички ми се усмихнаха, освен Едуард, който бе зает да се целува с друго момиче с кестенява коса и фалшиви гърди. Седнах до Алис. Тогава ме запознаха и с Емет. Той бе голям, мускулест, с черна къдрава коса, която беше много къса. Но той беше много сладък. Тогава отново погледнах към Едуард и изчаках момичето да се махне. Но тя така и не го направи. Те спряха да се целуват и тя седна на стола до него.
-Хей, не те ли видях да се целуваш с друго момиче в испанския? – го попитах. Алис се доближи до мен и ми прошепна:
-Той е играч.
-Ох.. – какъв обрат. Презирам такъв тип хора. Едуард ме погледна и отговори на въпроса ми.
-Искаш ли да бъдеш следващата?
Хвърлих му погнусен поглед, като сбръчках нос. Той сви рамене и започна да флиртува с момичето, което мина покрай масата ни. За късмет, Алис ме разсея като започна да ми говори.
-И така, ежегодния бал с маски на училището наближава. В следващата събота е. Ще идваш ли?
-Няма начин. Нямам рокля, защото нямам пари за да си купя, не – и не искам да – танцувам, а и никой не би ме поканил. – посочих й причините една по една, за да разбере.
-Ооо, я млъкни! Ще ти заема една от моите рокли, ти ще танцуваш, защото аз ти казвам и не е нужно никой да те кани, просто ще седиш с нас. Ще бъде забавно! – каза тя.
-О, не! Вие сте по двойки. Със сигурност ще искате да правите нещо без мен.
-Двойки или не, ще се забавляваш!
-Добре. – изстенах. Няма смисъл да се опълчвам на Алис. Тя е много добра!
-Уау! – изпищя тя, а аз въздъхнах. Е поне програмата ми за следващата събота е заета.

~2~Предизвикателства и Смелчаци...

Останалата част от седмицата мина гладко, като в петък, Алис ми каза да преспя у тях за да може на сутринта да отидем да пазаруваме. Следобяда на петък, когато свършихме училище, аз се прибрах у нас за да си напиша домашното и събера багажа. След това сготвих на Чарли. Първоначално си помислих, че той няма да ме пусне да спя в Кълънови, но Алис го убеди. Баща ми има големи симпатии към Алис и ако тя го накара да скочи от скала, той със сигурност ще го направи! (извинете, просто се шегувам!) Мога да кажа само три думи за това:

УРА ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА АЛИС!

Тъкмо слагах вечерята на Чарли в хладилника, когато чух някаква кола отвън. Изтичах навън за да видя бебчето на Алис. Добре де, тя го нарича така. Нейното жълто порше. Това бе просто перфектната кола за нея. Аз просто изкрещях „Алис!”
Качих се в колата й, а тя започна да бърбори как сме щели да си прекараме страхотно тази вечер и какви рокли щяла ни купи. Спряхме пред една двуетажна къща, боядисана в светлосинъо. Джаспър и Розали излезнаха от нея и седнаха на задните седалки.
-Готови ли сте да тръгваме? – ги попита развълнувано Алис.
-Алис, просто тръгвай! – отвърна Розали.
Когато пристигнахме пред къщата на Кълънови бях шокирана! Беше огромна! Не чакайте, огромна въобще не става, понеже не покрива размера й. Всъщност, ако тя не се намираше посредата на гората, с много модерни мебели (с любезното съдействие на майка им, Есме), човек би си помислил, че това е Белият дом!
Ние влезнахме вътре и изядохме вкусната вечеря, която ни бе приготвила тяхната майка. След вечеря оставихме чиниите си в съдомиялнята, а Карлайл, баща им, и Есме отидоха на тяхното седмично нощно къмпинг пътуване, така че останахме само аз, Алис, Джаспър, Розали, Емет и естествено Едуард.
Уфф...Едуард! Просто...уфф! Не мога да повярвам, че цяла седмица Роуз и Алис ме караха да кажа, че го харесвам! Всичко, което повтарях постоянно бе: „ По-скоро бих се разпорила на части, после щях да ги изгоря тези парчета, да ги сложа в машина за надробяване, след това да ги хвърля в Атлантическия океан, да ги извадя, пак да ги изгоря, да хвърля пепелта от тях в Кракатоа за да добавя още към мъгливото им време и една трета от света ще се сблъска с него, когато то избухне!”, а Алис и Розали започваха да се смеят толкова силно, че неможеха да си поемат дъх.
Гледахме филм. Не знам какво бе заглавието, но беше някакъва романтика. Имаше само три канапенца за по двама в хола. Алис и Джаспър седяха на едното, Розали и Емет на другото, а аз и Едуард на третото. Когато седнах до него той се усмихна подигравателно, а аз направих всичко възможно за да се направя, че не съм го видяла.
На половината на филма, двоките вече започнаха да се натискат. Аз не смеех да мръдна от мястото си. Тогава видях как Едуард се накланя към мен и ми прошепва в ухото:
-Може ли да кажа, че изглеждаш великолепно тази вечер?” – изчервих се. От гласът му, тръпки преминаха през тялото ми. Но приятни...
-Мерси. – добре де...Може и да не е чак толкова лош. Той се изкикоти. Смехът му бе като музика за ушите му.
След това той сложи ръката си върху моята. Това ме накара да се изчервя още повече. Той правеше кръгове с пръста си на гърба на моята ръка. Чуствах се много добре. Прекалено скоро филмът свърши. Погледнах часовника – 20:42. Алис се изправи и се протегна. Всички последвахме примера й. Тогава тя отиде в центъра и каза:
-Добре..Филмът свърши, а все още е много рано. Какво ще кажете да играем на нещо?
-Ох, боже.. – Едуард, Джаспър, Розали и Емет го казаха в един глас. Чудех се, защо ли?
Алис излезе от стаята и се върна с магъосническа шапка в ръцете. Беше с главата надолу...
-Ъъъ...Алис какво й е на шапката? – попитах. Тя дойде до мен и ми показа вътрешността на шапката. Вътре имаше много малки листчета. Тя ни каза да седнем в кръг и ние го направихме. Алис ни обясни играта.
-Добре, това е нещо като Истина или Предизвикателство с малко промени. Жертвата трябва да изпълнява само предизвикателство без истина. И ако тя/той мисли, че предизвикателството е прекалено за него/нея, той/тя ще изкара листче от шапката. В тези листчета са нашите имена. Имаме десет листчета с имената ни. Каквото и име да изкара, жертвата ще трябва да целуне този от листчето. И ако жертвата изкара своето име ще бъде спасен и ще направи някой друг жертва, ясно? – всички кимнахме. Нямам нищо против игрите с целувки. Имам си лесните начини за измъкване.
-Ох, забравих! Жертвата и човекът от листчето ще трябва да се целунат по устните! – каза Алис.
Заминаха си „лесните начини за измъкване”.
Шапката бе поставена посредата на кръга. Алис беше първа.
-Розали! – Розали се разтрепери от страх – Предизвиквам те да се облечеш в хавлия, да вземеш шампоан и да започнеш да пееш „Gitchi-Gitchi-Goo” от “Финиъс и Фърб”, колкото се може по-силно, докато използваш шампоана за микрофон. – Розали погледна уплашено. Видях Емет, че се опитва да я успокои.
-Щ-ще извадя от ш-шапката... – заекна тя и бръкна вътре, като извади едно листче. Алис прочете какво пише.
-Джаспър!
-Иу! Той е мой брат за бога! Не мога да целуна брат си!!! – изкрещя Розали. Тя държеше листчето с върха на пръстите си и го метна зад себе си, сякаш е някакво миризливо сирене.
-Ох Роузи...Или това или предизвикателството! – изписка щастливо Алис. Тя е луда! Розали се предаде.
-Отивам да си взема кърпата – а всички ние си дадохме пет. Освен Емет, който гледаше Роуз, сякаш е някакъв призрак. Няколко минутки по-късно тя дойде увита с кърпа и шампоан в ръката си. Тя го насочи към устата си и започна да пее.

Bow-chika-bow-wow
Това е което моето бебче казва...
Mow-mow-mow
И сърцето ми започва да тупти
Chikka-chikka-chu-wop
Никога няма да спре!
Gitchi-gitchi-goo
Означава обичам те!
Gitchi-gitchi-goo означава,
че те обичам бейби, бейби, бейби...!!!
(бейби, бейби, бейби, бейби)
Gitchi-gitchi-goo означава, че те обичам!

Ние се търкаляхме по пода от смях. Това си бе наистина весело. След няколко минути Розали се върна в нормалните си дрехи.
-Готово... – изпъшка тя. Сега беше нейн ред и гледаше доста...ядосано!
-Едуард! Предизвиквам те да изгориш всичките си музикални композиции!
Всички останаха с отворена уста, а Розали се усмихна самодоволно. Едуард гледаше неловко.
-Н-н-но Роуз! – изхленчи той.
-Ти композираш музика? – го попитах.
- Да! – отговори напевно Алис – Той е страхотен пианист Бела, трябва да го чуеш някой път.
-Ще извадя от шапката! – каза той, прекъсвайки Алис. Уау, неговите композиции трябва да значат много за него. Той извади листче от шапката и го прочете. Докато седях до него и аз успях да го прочета.

Едуард.

-Да! Аз съм спасен!В. Твоето. Лице! – изпя той и започна да танцува весело.
-Ох братле, проваляш целият ни кеф! – се оплака Емет.
-Добре Емет, щом искаш забавление, ще ти го дам. Предизвиквам те да излезеш на разходка и да отвлечеш първото детенце, което видиш! А да и се увери, че не познаваме детето и то не познава нас. – Едуард ни изгледа триумфално.
-Шапката моля! – отговори веднага Емет.
Той извади листчето от шапката.

Джаспър

-Защо трябва да съм такъв магнит за тез.. – Джаспър бе прекъснат от устните на Емет.
-Иуу!! - казахме останалите.
-Имат минута – каза бързо Алис, очевидно радвайки се на развоя. След тази така дълга минута за Джаспър, той избута Емет от себе си, а ние всичките изръкопляскахме.
-Отвратително – измърмори Ем, а аз се разсмях.
-Хей Белс, не се смей, за да мога да те предизвикам да си свалиш дрехите и да танцуваш като стриптизъорка. – каза Емет. Погледнах го изненадана.
-ЕМЕТ! – му се скарахме всички, но той не проявяваше никакви признаци да се интересува от това.
Без да казвам и дума повече извадих листче от шапката.

Моля те бъди моето име, моля те бъди моето име, моля те бъди моето име!!!

Знаех си, че моят лош късмет не би изпълнил желанието ми. Не ми оставаше нищо друго, освен да прочета листчето, а там пишеше „Едуард”.
-Е? – се разсмя Емет. – Ще целунеш ли Едди-сладура или да ходя да си взема радиото?
Погледнах към Едуард извинително.
-Няма нищо Бела, по-добре е от това да те видиме гола, нали. – каза той. Поне не е някой развратник. И изглеждаше доста сладко, когато го каза.
Преди да мога да помисля нещо, той грабна главата ми и разби устните си в моите. Беше прекрасно! Сякаш нямаше друго място, където бих предпочела да бъда, освен в прегръдките му. Все едно бях в Рая...Вплетох ръцете си в косата му и чух тихия му стон. Той сложи ръцете си на кръста ми, придърпвайки ме по-близо до себе си.
-Добре приятели, времето свърши! – каза щастливо Алис.

-Сферата е разгорещена, ще трябва да си сваля якето. – се пошегува Джаспър.
Аз се изчервих, когато се отделихме един от друг. Тогава се замислих..Харесвах ли Едуард? Възможно е..Той беше мил, изглеждаше добре, джентълмен и (мислех си, че не бих го допуснала за никой) се целуваше много добре. Но реалността ме удари.
Той беше играч. И аз мразя такива. И мразя Емет, че ме принуди да целуна един такъв. Затова просто ще му го върна.
-Емет, - изръмжах аз – Предизвиквам те да...
Обясних му предизвикателството, а всички ахнаха, някой с „Оооох”, други с „Аааааах”...
Емет не би искал да изглежда като страхливец пред мен, за това дори не погледна шапката. Закарахме Емет в училище, готови за стартирането на неговото предизвикателство.

Насладете се на макс! И естествено...коментирайте! Все пак за вас правя този превод и ми трябва мотивация!

~3~Емет, голямото момче!

Емет влезна в училището и се заизкачва към покрива на сградата. Останалите бяхме на паркинга, правейки се, че зяпаме към небето, но всъщност чакахме Емет. Когато той се появи, застана на ръба на покрива. Свързахме една мини-камерка за една химикалка, а химикалката сложихме в предния джоб на Емет, за да можем да виждаме какво става през камерата на Алис. Тук е и нашата роля.
-ПОМОЩ! ПОМОЩ! ТОВА МОМЧЕ ЩЕ СКАЧА! ПОМОЩ! – изкрещяхме ние. Няколко минути по-късно, половината град бе при нас, всички крещейки на Емет да не го прави. Аз и останалите се опитвахме да изглеждаме нормално. Надявах се да бях убедителна...
Полицията и някакви други хора, приличащи на професионалисти също бяха тук. Няколко пожарникари държаха огромен батут за да може да хванат Емет, когато „скочи”, а двама полицай бяха горе при Емет, опитвайки се да го накарат да не скача. Хубаво е, че Чарли не е тук – има друг случай.
Перфектно. Всичко върви по план.
Точно тогава Емет грабна микрофона, гласът му изгърмя през говорителите, а Едуард и Джаспър се скриха в храстите. Той започна да пее припева на “I Will Survive” и “I Believe I Can Fly”. Повярвайте ми, ужасно забавно е да гледаш как Емет го прави!
И тук е моментът, в който Розали се включва. Тя нахлу през вратите на покрива, а Емет си сложи най-добрата маска на лицето тип „Аз съм спокоен”.
-Роузи-Поузи! Ти се върна при мен! – каза Емет, а полицая изглеждаше доста озадачен.
-Разбира се! – отвърна тя – Никога повече не ме плаши така!
-Съжалявам, бейби. – и те започнаха да се целуват страстно на покрива, пред смутения поглед на полицайте. Емет се изправи пред тълпата, насъбрала се долу и извика:
-Добре съм! – а хората изръкопляскаха.
Точно тогава той „без да иска” бутна един от полицайте долу. Хората се стрестнаха. Докато те го изчакваха да се строполи на батута безопасно, Емет и Розали избягаха от покрива и всички се качихме в джипа на Емет, смеейки се.
-Това бе брилянтна идея, Бела! – изкоментира Джаспър.
-Да! Добра игра Емет – каза и Едуард, докато имитараше ужасният, фалцетен глас на Емет, когато каза „Роузи-Поузи! Ти се върна при мен!”
Цялата кола гръмна в смях. Когато пристигнахме в къщата им, часът бе станал 11:31. Алис се прозя и протегна.
-Добре...Мисля, че е време да сложим матрака в хола. И като казвам „ние”, говоря за момчетата!
„Момчетата” изстенаха. Видях Розали и Алис да флиртуват със своите гаджета. Маи бяха доста ентусиазирани..
-Е, аз нямам гадже, което да флиртува с мен, тъй че...Джаспър, Емет успех! – каза Едуард. Розали го изгледа намръщено и отвърна:
-Окей! След като няма да помагаш на момчетата с матрака, можеш да се нагримираш и да си оправиш косата с нас, момичетата! – аз се разсмях. Едуард погледна отвратено и закри устата си с ръце.
-Момчета, чакайте! – извика той след Джаспър и Емет, които бяха на половината път по стълбите за горния етаж. Те се изкачиха горе, смеейки се.
Както виждам, матрака ще е достатъчно голям за шестима. В мига, в който главата ми докосна възглавницата, аз заспах без да се интересувам от това, което казват другите. Събудих се по средата на нощта. Всички вече спяха дълбоко. Погледнах часовника, беше 3:33. Погледнах от дясно на себе си и видях Алис, сгушена в Джаспър. Ау! Бяха толкова сладки заедно...Но когато погледнах наляво, Едуард бе до мен. Предполагах, че там трябваше да бъде Розали или краят на леглото или...нещо.

Изглежда като ангел, когато спи...
Спри се Бела! Той е играч, ти не го харесваш!
Не може ли поне да докосна лицето му?
Не! Ще се увлечеш по него още повече. А това не бива да се случва, Бела!
Глупава съвест...

Протегнах ръка напред към лицето му...Докоснах леко бузите му, клепачите, устните...
Не!
И тогава отново заспах, без да променям позицията на ръката си.
На следващият ден се събудих от лъчите на слънцето. Всъщност си и бях първа...Погледнах към Едуард. Ръката ми все още бе върху бузата му, но с неговата отгоре. Изчервих се. Ситуацията ще стане доста неловка, ако той се събуди и види това. Опитах се да освободя ръката си от неговата, но той я стисна още по-силно. Тогава той започна да се раздвижва. Затворих очите си, правейки се, че спя. Когато се събуди и без това просто ще премести ръката ми. Но когато той пусна ръката ми, усетих как проследява чертите на лицето ми, точно както аз направих в 3:33...Почувствах се прекрасно. Трябваше да преглътна стон.

Чух, че Алис се разбуждаше, а Едуард веднага си махна ръката. Изправи се, поздрави Алис и изчезна. Реших, че това е времето за „събуждането” ми. Алис ме гледаше намръщено.
-Какво има?
-Виж колко е часът Бела! 11:03 е! 11:03!
-Добре! Стига си повтаряла времето за да мога да стана. Закъде си се разбързала?
-Как можа да забравиш? Отиваме да купуваме рокли днес.
-Пазаруване?! Помислих, че ще ми заемеш рокля от тези, които имаш!
-Да! И когато свършиш с използването на роклята, ще ми я върнеш за това, че си я взела назаем... Ставай мързеливке!
Ядохме малка закуска и се облякохме. Скочихме в червеното БМВ на Розали. Когато стигнахме в мола, Роуз и Алис бяха много ентусиазирани. Не спряха да ме питат какво ми е. Никога не съм обичала пазаруването. Единственият магазин, който харесвам в мола е библиотеката. Нямам нищо против и ресторантите.
Обиколихме десет магазина, но така и не намерихме „Избраната”, както я наричаше Алис. Твърдеше, че дори не е наполовината...Състоянието ми не бе цветущо. Бях гладна, трезвеността ми бе избягала от всичките тези рокли и имах чувството, че краката ми ще поддадат всеки миг. Всяка дума излизаше като въздишка от устните ми и със сигурност приличах на развалина. АР! ПРОКЛЕТИ ШОПИНГМАНИЯЧКИ!
Тогава Алис ни вкара в един магазин с наистина сладки рокли и хубав декор. Алис и Розали вече подскачаха и пищяха щастливо докато влизах. Отидохме навътре и Роуз веднага набеляза рокля.
-Какво мислите момичета? – попита тя, държейки роклята си. Беше блестяща, виолетова, само педя от земята. Презрамките бяха накъдрени, а по самата рокля имаше листенца.
-Отивай да я пробваш! – казахме и двете с Алис. Когато Розали излезе от пробната изглеждаше просто зашеметяващо! Роклята наистина подчертаваше хубавата й фигура и й стоеше страхотно.
-Купувам я! – извика Роуз с наслада.
Една по-малко, още две остават.
Алис сякаш бе нападнала рафтовете. Сега вече искаше още повече да намери перфектната рокля. Грабна една синя и влетя в пробната. Аз си харесах една розова, която беше обикновена, но сладка. Но Розали или Алис трябваше да я одобрят.
Алис излезна от пробната с роклята, която и седеше великолепно. Беше тъмно синя с пайети околко врата. В горната половина бе от коприна, а в другата от друг плат. Беше в перфектните размери (не прекалено голяма, но не и прекалено малка) и правеше стойката на Алис страхотна. С Розали изръкопляскахме.
-Бела, вече наистина трябва да си намериш рокля! – ми каза Роуз. Показах им роклята, която по-рано си бях харесала. Беше светло розова без презрамки. Дълга до земята, с V-образно диколте, за да подчертае гръдната част, но все още си бе обикновена. Като мен.
-Боже господи, Бела! Това ще ти седи страхотно! – каза Алис. Купихме роклите и седнахме в един ресторант да вечеряме. Аз си взех равиоли, Алис стек, а Роуз салата. Каза, че искала да „поддържа фигурата си”. Започнахме да говорим за роклите, които си взехме.
-Имам перфектната маска, която ще си отива с моята! - каза Розали.
-Аз също – отвърна Алис – Имам и една за теб Бела.
-Супер! След цялото това пазаруване, не мисля, че ще имам силите да стоя пред още етикети с цени... – казах искрено.
-Едуард ще ти лази в кракате Бела! – каза отново Ал.
-Какво?! Откъде се взе той в разговора ни?! – отвърнах аз.
-Ооо стига Белс! И сляп човек може да види, че се харесвате. – измрънка Розали.
-Хей! Аз НЕ харесвам Едуард, ясно? А и да го, няма начин момче като него да харесва момиче като мен. Той предпочита флирта с момичета с носов глас, големи и фалшиви гърди, руса коса и ... и...
-Виждаш ли? Чувстваш се несигурна. – каза Алис.
-Какво трябва да направим за да ти докажем, че Едуард е лудо влюбен в теб? – изкряска Розали. Разярих се.
-НИЩО! Няма абсолютно НИЩО, което можете да направите за да ми докажете това, защото Едуард НЕ ме харесва!
-Инат... – казаха в един глас и двете. Забих силно вилицата си в равиолите, представяйки си, че това са Ал и Роуз.
-Виждаме начина, по който те гледа – започна Розали. - и това не е похота, с който гледа, когато флиртува. Когато те погледне изглежда сякаш няма нищо, което да не направи за да те има в прегръдките си и да ти дарява любов. И знаем, че ти изпитваш същото.
Не исках да споря повече с тях и не им отвърнах. Не си разменихме нито дума.
Докараха ме у дома с всичките торби от пазаруването в ръце. Започна да вали – не че ми пука де. Чарли все още не се бе прибрал. Качих се в стаята си и разопаковах. После се вмъкнах в банята и оставих топлата вода да отмие лошите мисли. Строполих се на леглото и се завих с юргана. Дали Едуард наистина ме харесва? Чакай, дали аз го харесвам ?? И да е така, струва ли си? Няма ли да бъда просто поредната, с която той се целува и после я скъсва? Ще бъда ли наранена, когато той ми го причини?
И без повече мисли, заспах.
Следващият ден бе много скучен. Реших да довърша някои от проектите си, който не бях от двете седмици. Това и правих.
Понеделник. Кълън и Хейл ме взеха за училище. Всички се возихме в джипа на Емет. Алис ми показа маската, с която щях да бъда на бала, когато нямаше никой покрай нас на паркинга. И двете се съгласихме, че моето присъствие ще бъде пазено в тайна. Цялата бе в странни бляскави цветове, а по края си имаше розово, което се съчетаваше чудесно с роклята ми. Покриваше половината от лицето ми, което подсигуряваше, че никой няма да ме разпознае.
-Бела, никога преди не съм носила тази маска, така че никой от семейството ми няма да знае, че е моя освен Розали. Ох! И за да сме сигурни, че никой няма да те познае ще се срещнем извън салона в полунощ, ясно?
-Кристално! Напомня ми за една приказка.. – казах замислено.
Тогава звънецът би. Странното бе, че Едуард си бе възвърнал снобският вид на играч. Това ще бъде една дълга седмица...

Най-накрая...така дългоочкаваният бал е на линия Приятно четене и наистина ви моля - ВСЕКИ, КОЙТО ПРОЧЕТЕ ДА ПИШЕ КОМЕНТАР! ПРАВЯ ТОЗИ ПРЕВОД САМО И ЕДИНСТВЕНО ЗА ВАС И МИ ТРЯБВА МОТИВАЦИЯ, ЗАЩОТО НЕ Е ОСОБЕНО ЛЕСНО...Искам и да благодаря на коментиралите..Много се радвам, когато видя, че някой оценява труда ми! Благодаря ви отново!

~4~Прекалено много забавяне..

Днес е маскеният бал. Аз съм в стаята си, събирайки всичките си неща. После слезнах на долния етаж, оставяйки бележка на Чарли, че ще бъда в Кълънови с Алис и Розали и ще се прибера късно. Правилно, той не знае, че ще ходя на бала. И мнимата причина е, че съм нямала кавалер. Той е прав за цялото нещо с „без кавалер”.
Не че никой не ме покани де. Ерик Йорк ми предложи, когато излязох от биологията. После и Тайлър Кроули направи опит, докато бях в закусвалнята. Учтиво им отказах и за късмет те ме разбраха. Но Майк Нютън направо ми скъса нервите.

В секундата, в която излязох от часа ми по алгебра, Майк ме чакаше.
-Здравей, мис Суон. Може ли да те придружа до следващия ти час? – ме попита той.
Отваритих се – „Мис Суон”?! Иу.
-Ъм..Добре.
Започнахме да вървим, а той да бърбори. Имахме общ час – физическо – и в момента, в който влезнахме в гимнастическият салон...
-Бела, ела с мен на бала! – това не бе въпрос, а заповед.
-Ъъ...Това не трябваше ли да бъде под вида на въпрос?? – казах аз, а тонът ми звучеше точно така, все едно това бе нещо очевидно.
-Да, но всички в училище знаят, че ме искаш, за това какъв е смисъла да питам? – как смее! Реших да си поиграя с него. Сложих си ръцете на раменете му и скъсих разстоянито между нас. Всички хора в салона ни гледаха. Приближих се още повече, така че да изглежда сякаш ще го целуна. Някой ахнаха. И тогава...
Вдигнах десния си крак, свалих си обувката (тя бе с дървена подметка) и го ударих по главата с нея.
-Не смей да говориш подобни глупости отново, защото ще ти разбия физиономията! И аз въобще няма да стъпя на бала! Идиот! – продължих да го налагам с обувката си. След това забих коляното си в слабото му място. Не мога да повярвам, че направих всичко това. Обикновено съм спокоиното момиче, което не говори и прави лощи неща! Но Майк ме разгневи толкова, толкова много!

Свърших с оправянето на нещата ми и отидох в Кълънови. Момчетата бяха излезнали вече, за това бяхме само момичетата. Алис им казала, че момичетата щели да закъснеят покрай оправянето. Както обикновено, когато отидох, Алис ме смачка в прегръдката си. С Розали казаха, че ще ме гримират. Умолявах ги да ми сложат малко грим, без многото, който те прави да приличаш на призрак.
За малко повече от час те бяха готови с мен. Алис ме гримираше, докато Розали ми оправяше косата. За щастие трябваше да нося равни обувки, тъй че нямаше да се пребивам повече отколкото обикновено правех. Ал и Роуз излеждаха зашеметяващо в своите рокли (не че и преди това не бяха такива) и аз самата не бях зле. Алис и Розали имаха магически ръце.
Сложихме си маските, докато се качвахме в колата на Роуз (момчетата са взели волвото на Едуард). Когато пристигнахме в салона, всички ни зяпаха. Не съм свикнала да ме гледат толкова много, затова се изчервих. Добре, че Алис прикри бузите ми с руж, така че никой няма да ме познае по изчервяванията.
Джаспър и Емет ни чакаха при пунша. Приближихме се към тях.
-Уау Бела, нали нямаше да идваш? – попита Джаспър.
-Всъщност, това не е Бела. – ме спаси Алис – Това – посочи към мен – е Изабел. От часа ми по френски е.
-Аха. Обърках се, защото и Бела е брюнетка. – отвърна Джаспър.
-Кой ти е кавалер? – Емет. Розали се обади този път.
-Ами, Изабел няма такъв. Тя е тук просто за да се забавлява. Надявах се да нямате нищо против да седим с нея?
-Изобщо – казаха и двамата в един глас. Усмихнах се. Добре, че Ал и Роуз казаха лъжата. Ако бях аз, щяха да се усетят доста лесно. Не съм особено добра лъжкиня. Петимата седнахме на столовете и започнахме да си говорим. Първоначално много се притеснявах, защото се чувствах като петото колело сред тях, но не и през цялото време. Изглеждахме сякаш сме най-добри приятели. Кълънови (с едно изключение) и Хейл са прекрасни хора – външно и вътрешно.
-Окей, окей! Всички двойки на дансинга, моля! Пускаме бавната песен. – каза диджеят през микрофона.
-Искаш ли да танцуваме? – Джапсър и Емет казаха едновременно на половинките си. Ал и Роуз се изкикотиха и отидоха на дансинга с пратнъорите си. Не съм била по-щастлива за тях. Наблюдавах ги от ъгъла и си помислих, че някой ден и аз ще имам своя щастлив край, точно като тях.

-Един танц? – брилянтен глас, мек и гладък като кадифе, проговори зад мен. Обърнах се, а там стоеше Едуард Кълън, носейки обикновена черна кожена маска. Бронзовата коса и зелените очи го издадоха. Той беше единственото момче в училище с бронзова коса и зелени очи, докато много момичета бяха с кафяви коси и очи като мен. Събрах цялата си увереност, кимнах и го хванах за ръката. Опитах се да игнорирам електричеството, преминало през мястото, където той ме докосна, но това бе невъзможно.
Отидохме на дансинга и започнахме да се полюшваме в такт с музиката. Дясната ми ръка бе в неговата лява, а другата ми - на рамото му, пък неговата – на кръста ми. Тогава той проговори.
-Изглеждаш ми страшно позната. Срещали ли сме се преди? – попита той.
-Ъм, не. Аз съм Изабел и уча тук от две години, но никога не съм имала късмета да говоря с теб. Но знам кой си. – излъгах го странно лесно. Сякаш това не бях аз, а другата Бела, вътре в мен.
-Много си хубава тази вечер. – изчервих се. Но грима ми го прикри, така че той не го забеляза.
-И ти си много красив–не само тази вечер - отвърнах честно. Продължихме да говорим. Беше толкова лесно да съм откровена с него. Но ми бе и трудно да подбирам думите, които излизат от устата ми внимателно, за да не се издам. Но въпреки всичко си прекарах много добре.
-Можеш ли да си свалиш маската, за да те видя? Ти си наистина страхотен човек и искам да те опозная по-добре. Може да излезнем някой път? – попита той.
-Ъх..като среща?
-Да, имам впредвид ако искаш...
-Съжалявам, но се страхувам, че ако излезна с теб ще ми разбиеш сърцето.
-Защо мислиш така?
-Ти си Кралят на Играчите и се хващам на бас, че си танцувал с всички момичета тук тази вечер, така че...
-Ох! Съжалявам, мога да се променя! Наистина! Моля те, просто ми дай един шанс. – може да продължи да си мечтае. Никога няма да се промени. Най-вече не би могъл да го направи заради мен.
-Ъм, без да се обиждаш, честно казано не смятам, че си способен на това.
-Права си, но ще се опитам. И когато отново те видя, можем да бъдем заедно.
-Всъщност, Едуард, много ще се разочароваш, когато разбереш коя съм.
-Но ти си чудесен човек. Защо да бъда разочарован?
-Защото това не е първият път, в който ме срещаш. Може би ще разбереш след няколко дена или месеци. Не знам. Но моля те, обещай ми че няма да се ядосваш, когато ти се разкрия.
-Извинявай, но не мога. Защото от всичко, което знам, ти можеш да бъдеш майка ми. – разсмях се. Той също. Това бе най-хубавото нещо, което съм чувала. Погледнах към часовника. Бе 11:59. Освободих се от прегръдката му и казах:
-Извини ме, но имам вечерен час, полунощ е и трябва да тръгвам. Беше ми приятно да се срещнем. – дадох му една целувка по бузата, което ме накара да се изчервя още повече. Изтичах навън за да намеря Алис, Розали, Джаспър и Емет.
-Хей, Бела! – помаха ми Емет.
-Ал! Роуз! Казали сте им? – попитах.
-Не искаш от нас да се приберем без момчетата, нали? – отвърна Розали.
-Не се притеснявах Бела, няма да кажем на никой. – каза Джаспър. Успокоих се.
-Някой друг знае ли?
-Не – отвърнаха всички в един глас. Въздъхнах облекчено.
-Мерси много приятели, но мисля, че е време да се прибираме. – отбелязах. Всички се настанихме в колата на Розали. Щом се качихме (Джаспър бе на шофъорското място, Емет до него, а ние момичетата отзад.) бях нападната от Досадната Фейчка и Модела на Fury.
-Бела – казаха и двете. – как мина твоята вечер?
-Добре, мисля...
-Мислиш? Видяхме те да танцуваш с Едуард Кълън! Хайде разказвай!
-Ще продължавате ли да говорите в един глас?!
-Не – казаха отново заедно.
-Добре, той ме покани на танц и аз приех. Не е голяма работа, имам впредвид...
-„Не е голяма работа” ли?! Не забеляза ли всичките злобни погледи, които получи от всичките кучки там?! Когато те видяха да танцуваш с Краля на Играчите, и след като той танцува само с теб цялата вечер...
-Чакайте, чакайте, чакайте, чакайте, чакайте, чакайте, чакайте! Аз съм била единствената, с която е танцувал цялата вечер? Вие добре ли сте?!
-Да! Истина е, видях го. Всяко момиче, което му предложи, бе отрязана от него. И когато диджеят обяви бавната песен, той дойде при теб! – Алис бе тази, която го каза и то сама.

Уау.

След това им разказах целият ни разговор. Хубаво бе, че Джаспър и Емет бяха залисани в своя за да ни чуят.
-Значи го харесваш? – попита Розали. Кимнах. Те изпищяха толкова силно, че мисля, че видях няколко пропуквания в прозореца.
-Колкото и да се мразя, че го харесвам, е така.
-О, но Бела, ти чу какво каза той! Ще се промени! – каза Алис.
-Не вярвам.
-Никога не се обзалагай с Алис! – казаха и двете. Въздъхнах и забелязах, че колата е спряла. Вече бяхме пристигнали пред нас.
-Е, Бела, довиждане! – Джаспър, Емет, Алис и Розали отговориха. Отворих вратата и излезнах. Помахах им за чао и им благодарих за хубавата вечер. Влезнах и прибрах ключа под килимчето. Тогава забелязах, че все още съм в балната си рокля. Добре, че Чарли вече бе заспал дълбоко иначе щеше да ме види и убие, за това, че съм отишла на бала.
Легнах на леглото и започнах да си мисля. След като танцувах с Едуард и признах чувствата си към него пред Ал и Роуз, ще бъде трудно да седя далеч от него. Прийска ми се да го видя в понеделник. Изправих се и се преоблякох в пижамата ми, сресах си косата, измих си грима и отидох да сънувам Едуард.